България изпълнява ценовия критерий за еврозоната

2025-01-29 00:00:00 | Преглеждания: 2532

България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност, необходим за членство в еврозоната, през януари 2025 година и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината. Това прогнозира Българската народна банка (БНБ) в най-новото издание на своята Маркоикономическа прогноза.

За периода декември 2023 г. - декември 2024 г. се наблюдава устойчиво понижение на нивото на средногодишната инфлация в България, което се осъществява с по-бързи темпове от понижението при ценовия критерий, пише в документа.

На базата на отчетните данни към декември 2024 г. за всички страни от Европейския съюз, включително България, ценовият критерий възлиза на 2,4 процента (без определянето на държави "изключения"), с което средногодишната инфлация в България (2,60 процента) надвишава критерия с 0,13 процентни пункта, посочват от БНБ.

Институцията очаква средногодишната инфлация у нас да възлезе на 3,3 на сто през 2025 г., което представлява ревизия в посока по-висока инфлация спрямо макроикономическата прогноза от ноември 2024 година.

Въпреки тези очаквания оценките показват, че България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари тази година и да продължи да го изпълнява през остатъка от 2025 година, посочват от БНБ.

Следва да се отбележи, че съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него, пишат от централната банка.

Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС, представените оценки зависят в значителна степен и от окончателните параметри на мерките на държавните институции в България, които оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на хармонизирания индекс на потребителските цени.

Ръст на икономиката

През 2024 г. БНБ очаква растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България да възлезе на 2,3 процента (възходяща ревизия от 0,1 процентен пункт спрямо предходната прогноза на БНБ от ноември), което ще се определя най-вече от нарастването на разходите за крайно потребление и положителния принос на запасите, докато инвестициите в основен капитал и нетният износ ще допринасят отрицателно за изменението на икономическата активност.

Растежът на реалния БВП се очаква да се ускори до 2,5 процента през 2025 г. (низходяща ревизия от 0,2 пр. пункта) и до 3 процента (низходяща ревизия от 0,4 пр. пункта) през 2026 г., като тази динамика ще се определя главно от прогнозираното преминаване на инвестициите и на износа на стоки и услуги от спад през 2024 г. към растеж през останалата част от прогнозния хоризонт.

Инфлация

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се ускори до 3,5 процента (възходяща ревизия от 0,1 пр. пункта спрямо пронозата от ноември) в края на 2025 г. (спрямо 2,1 процента в края на 2024 г.), а средногодишната инфлация да възлезе на 3,3 процента (2,6 процента през 2024 г.).

Основните групи, които ще допринасят за ускоряването на инфлацията, са храните, стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия, които заедно с групата на услугите се очаква да имат най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2025 г.

Вицепрезидентът за еврозоната: Мисля, че няколко месеца не са фатални

Прогнозираното нарастване на разходите за труд и силното потребителско търсене се очаква да продължат да оказват проинфлационен натиск в средносрочен план.

Според прогнозата годишната инфлация в края на 2026 г. ще се забави до 2,1 процента (низходяща ревизия от 0,3 пр. п.), което ще се дължи най-вече на групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени, докато инфлацията при услугите се очаква да се запази на ниво, близо до това от 2024 година, посочват от БНБ.

При прогнозата за инфлацията преобладават рисковете за реализиране на по-висок растеж на потребителските цени спрямо базисния сценарий за целия прогнозен период. Тези рискове произтичат от вероятността за по-високи международни цени на енергийните суровини спрямо заложените в базисния сценарий технически допускания, както и от потенциално по-голямо от очакваното нарастване на административно определяните цени в България. Евентуалното по-бързо и силно пренасяне от страна на фирмите на прогнозирания растеж на разходите за труд върху крайните потребителски цени също представлява риск за реализиране на по-висока инфлация. Същевременно фактори, които биха могли да доведат до по-ниска от прогнозираната инфлация, са потенциалното изменение или отпадане на заложени в базисния сценарий на прогнозата мерки на държавни институции, които имат пряк ефект върху потребителските цени в страната.

Кредити, депозити

Въз основа на пазарните очаквания за допълнителна низходяща динамика на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната, както и на наблюдаваното през втората половина на 2024 г. известно понижение на лихвените проценти по привлечените средства от домакинствата в банковата система, БНБ прогнозира слабо понижение на лихвените проценти както по новодоговорени срочни депозити, така и по новоотпуснати кредити за домакинствата до началото на 2026 година. Очаква се след това лихвените проценти да се задържат до края на прогнозния хоризонт на нива, близо до достигнатите в началото на 2026  г.

БНБ пронозира годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор да се запази сравнително висок, но да следва тенденция към забавяне през прогнозния период вследствие на очаквания по-слаб растеж на заплатите и да достигне 9,1 на сто в края на 2025 г. и 7,7 на сто в края на 2026 г.

Годишният растеж на кредита за неправителствения сектор също се очаква да следва тенденция към забавяне до 11,7 на сто в края на 2025 г. и до 9,8 на сто в края на 2026 г. в съответствие с прогнозата за забавяне на растежа на частното потребление, на цените на жилищата и на частните инвестиции, както и на направеното допускане за забавяне на растежа на фирмения овърдрафт от високите нива, отчетени в края на 2024 г., посочват от БНБ.

Прогнозата на БНБ е изготвена на база данните към 15 януари 2025 година.

Източник: Дарик