Може ли една стара клетка да изгуби част от следите на възрастта си? Ново изследване показва, че това е възможно при специално лабораторно преобразуване. Учените са работили с кръвни проби от донори от новородени до 101-годишна възраст. След превръщането на клетки от тези проби в нервни стволови клетки някои от измерените белези на стареене силно намаляват.

Проучването на Леа Йесика Берг и колегите ѝ е публикувано на 3 октомври 2026 г. в списание Aging Cell. То разглежда клетки, отглеждани в лаборатория, а не лечение, приложено на хора.

От кръвна проба до клетки на нервната система

Екипът използва клетки предшественици от кръвта и променя тяхната „работна програма“. Получават се нервни стволови клетки — клетки, които могат да дават начало на различни клетъчни типове в нервната система. С други думи, изследователите не просто наблюдават старите клетки, а променят тяхната самоличност.

Любопитното е, че високата възраст на донора не пречи на тази промяна. Дори получените клетки от най-възрастните участници губят редица от изследваните възрастови белези.

Как учените „четат“ възрастта

За оценката е използван молекулярен часовник, който разглежда химически маркировки по ДНК. Те могат да дадат ориентир за възрастта на клетката, подобно на следи, натрупвани с времето.

При по-продължително отглеждане изчислената възраст на преобразуваните клетки средно достига около 5% от възрастта на донора. Това не означава, че човек е станал с 95% по-млад: показателят измерва определени молекулярни особености, а не здравето и възрастта на целия организъм.

Промяната продължава със седмици

Изненадата е, че „подмладяването“ не става мигновено. То продължава няколко седмици и се наблюдава дори при условия, които потискат клетъчното делене. Външният вид на новите клетки също не разказва цялата история — вътрешното им преустройство продължава, след като вече изглеждат като нервни стволови клетки.

Защо откритието е интересно

Този модел може да помогне на учените да разберат кои промени стоят зад клетъчното стареене. Засега няма доказателство от това изследване за подмладяване на мозъка, удължаване на живота или готова терапия. Авторите посочват и ограничения: малки групи донори и възможност самата смяна на клетъчния тип да влияе върху показанията на часовника.

Източник: Berg и съавтори, Aging Cell, 03.10.2026 г. Популярен преразказ на български: екип WebDir. Изображението е концептуална AI илюстрация, а не действителна микроскопска снимка.