Коронарецесията чука на вратата

2020-03-16 11:38:41 | Преглеждания: 112 | Уникални посещения: 77

Не дали, а кога - прогнозите за сериозни икономически проблеми във водещите страни от еврозоната и в глобален мащаб се промениха драстично за по-малко от месец. Черният лебед на коронавируса успя да вкара в капан фабриката на света - Китай, но сега ефектите започват да се усещат все по-силно в Европа, а скоро вероятно и в САЩ. Погледите отново се насочват към водещите централни банки с надежда да спасят положението, но арсеналът им от мерки изглежда поизпразнен. В такава кризисна ситуация се виждат и негативните ефекти от липсата на реформи от правителствата в еврозоната, които от глобалната криза досега разчитаха основно на евтиното финансиране заради ниските лихви и трупаха дългове. Сега сигурно ще се наложи те да направят нови финансови инжекции с цената на нов дълг. Глобалната икономика показваше признаци на забавяне още преди епидемията, а при новите условия вероятността от рецесия се увеличава значително.

Краткосрочни ефекти

"Непосредствените опасности от разпространението на коронавируса са в скоро време да има нарушаване на веригата от доставки, което да доведе до това цели индустрии да ограничат производството си. Това ще предизвика икономически спад извън Китай, където половината икономика на практика не работи. Възможно е и други региони по света да бъдат блокирани", казва за "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на "Елана трейдинг". Правителствата ще трябва да се фокусират върху това да осигурят достъп до храни в засегнатите райони и качество на комуналните услуги. Още по-важно е да има необходимите медицински грижи.

Преподавателят в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Васил Караиванов обръща внимание, че проблемът не е самият коронавирус, а страхът от него. "Главно заради Китай, където производството спря или поне сериозно се забавя. Добре, че там започнаха да се връщат на работа, и очакванията са, че през март ще стигнат 60 - 75% от нормалните нива на производство, а през април и май - 100%", казва Караиванов за "Капитал".


Непосредственият риск е свързан с туризма и пътуванията, като всеки един от тези два сектора осигуряват поне 10% от глобалния БВП. Презапасяването с хранителни стоки ще създаде проблеми за потребителите, които ще отшумят бързо в тези региони, където все още няма зараза. Но дори това е достатъчно, за да повиши опасността от глобална рецесия. Американската инвестиционна банка Goldman Sachs прогнозира рецесия в Италия и Германия, потенциална такава и за Великобритания. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също очаква значително по-нисък икономически растеж в света. "Основното ни послание е, че при този сценарий много страни ще влязат в рецесия. Това е и причината да искаме да бъдат взети мерки в слабите зони възможно най-бързо", коментира главният икономист на ОИСР Лорънс Буун.

Макроефекти за България

Българската икономика е много тясно свързана с тази на еврозоната и когато там има проблем, той много бързо се усеща тук. Един от каналите, през които "заразата" се пренася директно, е външната търговия - две трети от българския експорт е предназначен за страните от ЕС. Към Италия и към Германия са насочени 23% от износа на стоки на България, като по-голямата част от него е на компоненти и машини - част от по-големи производствени вериги, чието начало или край много често е в Китай. "Забавянето на ръста в големите европейски държави и особено в Германия би се отразило много негативно на българската икономика, засягайки експортно ориентираните сектори, от индустрията до ИТ сектора.

Дори и да избегнем този сценарий и европейските икономики да се окажат по-солидни, отколкото изглеждат днес, все по-разпространеният страх от пътуване неизменно ще се отрази негативно на туризма и у нас, поне до отшумяване на заразата", казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) пред "Капитал". Според него неизбежната паника в случай на потвърждение на епидемия в страната в краткосрочен план (т.е. за една-две седмици) по-вероятно може дори да доведе до ръст на потреблението заради презапасяване с лекарства и стоки от първа необходимост, последван от слабо свиване. "При инвестициите има повече въпросителни: последните години в страната се наблюдава спад на инвестиционните потоци, и на този фон евентуалното забавяне на европейските икономики и по-консервативно планиране от страна на бизнеса може допълнително да ускори свиването", казва Николов.

Централните банки останаха без муниции

В създалата се криза централните банки вероятно ще осигуряват ликвидност и където може, ще се понижават лихвените проценти. Във вторник Федералният резерв на САЩ намали извънредно лихвата с половин процентен пункт. Действия се очакват от централните банки на Великобритания и Япония, вероятно и от ЕЦБ. Според Цветослав Цачев тези мерки трябва да стабилизират пазарите, но нито могат да отложат рецесията, нито да попълнят запасите от материали заради забавените доставки. На практика в тази ситуация централните банки нямат инструментариум, с който да въздействат ефективно.

"Непланираното сваляне на лихвите от Фед го отдавам по-скоро на политическа борба против Доналд Тръмп, за да не спечели изборите, отколкото като икономическа необходимост. За първи път в историята централна банка провежда активна парична политика заради потенциални ефекти от болест. Още повече че ако след 2-3 месеца цените започнат да растат, ще се наложи да вдигат лихвите", отбелязва Васил Караиванов. Трябва да се има предвид също така, че централните банки може да свалят лихвите, но няма да върнат на работа служител, който е под карантина. Конкретният проблем е в търсенето и предлагането - фабриката на света Китай не може да се справи със задачата си, която изпълнява през последните 30 години.

 

Освен това в момента се намираме на върха на кредитния цикъл - задлъжнялостта е висока и една по-сериозна криза се крие именно в липсата на достъп до кредит за много такива компании. Все пак засега няма признаци, че страхът от коронавируса се прехвърля на пазара на дълг. Адриан Николов от ИПИ също обръща внимание на това, че коронавирусът идва в доста лош момент в икономическия цикъл, когато водещите икономики вече бяха задминали пика на растежа си и при много от тях се наблюдаваха признаци на забавяне. "На този фон вирусът може да се окаже катализатор за настъпване на период на по-бавен растеж и дори рецесии на места, но е пресилено да се твърди, че той сам е причината", смята той.

Финансовите министри и управителите на централната банка на страните от Г-7 разпространиха изявление, потвърждаващо "ангажимента си да използват всички подходящи политически инструменти за постигане на силен, устойчив растеж и предпазване от рискове от понижение". Опасенията са, че коронавирусът ще се окаже малкото камъче или катализаторът на настъпването на следващата икономическа криза. Истинските двигатели на забавянето са доста по-дълбоки структурни проблеми, които изплуват под натиска на форсмажорните обстоятелства от последните месеци. "Все по-голямата взаимообвързаност на производството и търговията неизменно означават, че възникването на непредвидени проблеми в единия край на света вече се чувстват на другия", казва Адриан Николов.

Оптимистичният сценарий

езависимо какво ще се случи оттук нататък световният растеж през първото тримесечие на 2020 вече е силно засегнат. Според главния икономист на UniCredit Ерик Нилсен китайският ръст през първото тримесечие ще падне наполовина от очакваното преди кризата - до 3% на годишна база, което ще забави годишния ръст на Китай за 2020 г. до около 5%. Според междинния икономически доклад за световната икономика на ОИСР, който излезе на 2 март, крайно вероятно е дори в най-добрия сценарий, китайският годишен растеж да спадне под 5%.

 

Коронавирусът води и до проблеми за еврозоната, която вече страда от собствени производствени затруднения, към които добавя шока от слабото представяне на китайските си пазари и достигането на коронавируса в отделни държави в ЕС. Това може да доведе до нулев растеж за еврозоната през първото тримесечие и спад под 1% годишен ръст (виж графиката). В оптимистичния сценарий, описан от UniCredit, вирусът в Европа би достигнал най-високите си нива към края на март поради по-добрите здравни системи в ЕС, установения китайски опит и по-ниската гъстота на населението. В такъв случай най-лошите икономически ефекти ще бъдат усетени под формата на нулев или минимално отрицателен ръст през първото и второто тримесечие на 2020 г., но биха били последвани от силно V-образно възстановяване в последните 6 месеца от годината и пълно икономическо наваксване до края на 2021 г.

По-дълга криза

Последните данни от разпространението на болестта обаче засега не показват, че вирусът задължително ще бъде овладян бързо и безпроблемно в Европа. Епидемията в Италия засега изглежда като сериозна здравна криза. Напълно възможен вариант е коронавирусът да продължи да се разпространява бързо до април-май, като в този случай ще става дума за свиване на икономиката в ЕС през второто тримесечие и икономически щети през третото, както и най-вероятно разпространение на ефектите в САЩ. В този вариант Нилсен вече предполага, че ще може да се говори и за рецесия през първата половина на годината. Според прогнозите на ОИСР пък при по-продължително времетраене на вируса световният ръст за 2020 г. може да спадне наполовина от очакванията преди здравната криза (виж графиката). Такъв сценарий несъмнено би вкарал Япония и еврозоната, които и преди коронавируса демонстрираха слаб растеж, в рецесия. Това би довело до допълнителни корекции във финансовите пазари, отслабване на долара и още по-масирано бягство към златото и американските 10-годишни държавни облигации, доходността на които и в момента е изключително ниска заради паническото търсене.

Сериозен риск при по-дългото продължаване на здравната криза има и в самите мерки, които ще бъдат приложени за справянето с нея. Компаниите, засегнати от продължаващата криза в снабдяването, ще се нуждаят от допълнителна ликвидност, за да оцелеят, която правителствата могат да осигурят чрез фискални мерки и чрез политиките на централните си банки. Колкото повече стимули се инжектират в икономиката обаче, толкова по-огромен е рискът тези стимули да се превърнат в лоши дългове и да допринесат към нестабилността на крехките финансови пазари. В такъв случай възстановяването би придобило U-образна форма. В крайна сметка обаче всичко зависи от динамиката на епидемиите в отделните държави и как те се овладяват.

Възможните мерки

Мерките, които държавите, засегнати от коронавируса трябва да предприемат, трябва на първо място да се фокусират върху адекватно финансиране на здравните системи за овладяване, карантина и контрамерки на заразата. Според ОИСР осигуряването на краткосрочна ликвидност за засегнатите бизнеси е наложително, особено мерки за забавяне на изплащането на дългове или временни данъчни облекчения. Според Нилсен е много вероятно и да видим държавни гаранции, че някои бизнеси ще останат отворени.

В Япония и в ЕС, където централните банки са изчерпали мястото си за маневри чрез понижаване на лихвите, фискалните мерки и стимули ще играят особено важна роля. Заради системните бюджетни излищъци Германия може да си позволи много повече държавни инвестиции и стимули, отколкото прилага в момента. Това обаче би изисквало промяна във философията, за което в момента в Берлин се водят дебати. От другата страна на монетата стои Италия, която въпреки епидемията от коронавируса не може да си позволи особени фискални мерки заради проблемите с дефицита и високия държавен дълг. А дори в най-добрите сценарии за коронавируса за Италия се предвижда нулев растеж за 2020 г. Въпреки заявената готовност за "пълно използване на всички възможни инструменти" от страна на ЕЦБ, най-вероятно няма да последва понижаване на лихвите по заемите в отрицателна посока. Опитът на Фед от тази седмица показа, че пазарите не биха възприели такава мярка добре. Според Нилсен в ЕС най-вероятно ще последва още един рунд дългосрочни рефинансиращи операции (TLTRO), които ще бъдат подкрепени политически на европейско ниво - точно както и количествените облекчения на Марио Драги бяха подкрепени в миналото.

В дългосрочен план обаче Европа ще трябва да намали регулациите, за да стимулират бизнеса. Караиванов обръща внимание на това, че с толкова много регулации европейският бизнес няма предимства пред САЩ и Китай. Много е вероятно да фалират европейски туристически и транспортни компании и съответно свързани с тях бизнеси. Възстановяването е по-логично да се постигне от "невидимата ръка" на пазарите, а не с парична политика. Вероятно и Китай ще действа, за да запази производството си - ще има още по-големи субсидии (в момента също не са малки) за износителите. Тези стимули е възможно да доведат до спад на цените на китайските стоки, което пък може да причини дефлация и нови проблеми. В крайна сметка коронавирусът, макар и вероятно временно, показва колко лоша за бизнеса е свръхзависимостта му от Китай и вече настъпва времето за промяна.

Източник: Капитал.БГ

Списък със сайтове: