Бизюрев с шокиращ разказ за убийството на Митко от Цалапица

2024-05-16 00:00:00 | Преглеждания: 563 | Уникални посещения: 5424

Започна делото срещу близнаците Борислав и Валентин Динкови от Цалапица, обвинени в лично укривателство за убийството на Димитър Малинов.

Ето и разказа на обвинения за убийството Рангел Бизюрев, който говори за първи път:

Познавам Борислав и Валентин. Близки приятели сме. Познаваме се от над 5 години. Димитър Малинов го познавам от повече време. Понякога сме излизали заедно, познаваме се. Не сме имали проблеми никога. Последните две години - през едната от тях живеех в Пловдив, втората бях в Германия. 

Абсолютно никакъв контакт не съм имал с него. На 20 юли вечерта бяхме с Борислав на барбекю заедно. Не повече от 1 час да сме били там и дойдоха други хора - приятели и общи познати на групата. От тях разбрах, че Димитър е говорил разни работи по мой адрес - лоши думи. Без никаква причина. 

Думите са били - "този боклук", "тази долна мастия". Това ми го каза Йордан Пунгеров. Аз разбрах от него. Бях учуден, защото нямам контакт с Митко. Единствените ми виждания бяха в деня, когато дойдох на центъра. Той случайно мина оттам и се поздравихме и видяхме. Нямаше проблем. 

Вторият път, когато го видях, пак беше случайно, беше в магазин на центъра. Разменихме си думите “Какво става?", “Как си?", "Добре съм". Когато разбрах, че той е говорил така за мен, това много ме ядоса. Заболя ме. Помолих Борислав да му пише, не знам къде, май по месинджър, да се видим. Той му отговори, че си е вкъщи. 

Качихме се на колата, която Борислав караше. Тръгнахме и му казахме, че след 5 минути Борислав ще го вземе. Аз слязох по-рано от колата и изчаках във въпросната улица. Те дойдоха двамата с колата. Спряха я. Прозорецът на Митко беше отворен, той седеше отпред на седалката. 

Аз го попитах защо е говорил по мой адрес, защо ме е псувал. Той в първия момент каза - "Няма да ти отговоря". Аз отворих вратата и той слезе. Питах го каква е причината и какво съм му направил? Той каза, че не е длъжен и не иска да говори с мен и няма да ми даде отговори. 

Тогава аз го бутнах един път с ръце в гърба, бяхме на 2 метра от колата, той не падна, опита се да ме блъсне и той, но аз се защитих. След което нанесох два удара в неговия торс отдясно, той посегна да ме удари, но не можа. Последваха още два удара от мен от лявата му страна в областта на торса. Един удар в корема и едно блъскане в гърдите, при което той се удари в дърво отзад. Ударът в корема е последен. Първо се блъсна в дървото. 

Тогава той падна на земята и каза “Спри, много лошо ме удари". Тогава спрях, върнах се, качих се при Борислав в колата. При качване в колата го видях как се изправя, но само това. Потеглихме. Преди да излезем на главната улица, казах на Борислав "Спри колата", той обърна. Спря колата. Аз слязох и се върнах в улицата. Митко беше на повече от 20 метра от мястото, където падна. Нямаше признаци на живот. Очите му бяха отворени. 

Аз му проверих пулса. Неведнъж. Абсолютно никакви признаци на живот. Върнах се при Борислав, качих се в колата и му казах, че нещо не е наред и че Митко май е починал и е мъртъв. Колата не е била гасена. Излязохме на главата улица, направихме три десни завои и влязохме в същата улица. Борислав караше през цялото време. 

Доближихме Митко, фаровете го осветиха. Слязохме. Борислав също го погледна и му провери пулса, но нямаше промяна. Каза ми "Вземи му телефона", качихме се в колата и потеглихме в неясна посока. Не казвах накъде да кара. Той ми каза "Изкарай му СИМ картата и счупи телефона на две". Аз го направих. 

Опитах се да му дам СИМ картата, но тя падна някъде между седалките. Личната карта също беше отзад на калъфа на телефона. След 5 минути се озовахме на стара сграда близо до селото, там имаше канал и Борислав ми каза да хвърля там телефона и личната карта. 

Върнахме се пак в селото. Казах му да отидем пак да видим Митко. Върнахме се и той пак беше там. Без никаква промяна. Бях в шок, паника. Не можех да взимам никакви решения, не бях в състояние. Когато се върнахме на същата улица - влязохме с колата. Първо напред с фаровете, видяхме че той е там, Борислав обърна колата и влезе със задницата назад.

Когато отвори багажника и слязохме от колата и каза "Дай да го сложим в багажника". Сложихме го в багажника и потеглихме в неизвестна посока. Борислав се обади на Валентин и му каза да приготви кирка и лопата. 

Отидохме на въпросното място, където беше заровен Митко. Валентин дойде с друга кола. Донесе кирката и лопатата. Борислав отвори багажника. Валентин също видя Митко. И тримата го видяхме отново. Нищо не се беше променило. Валентин също му провери пулса. Само това от негова страна. Отидохме на 20-30 метра от пътя и Борислав и аз изкопахме дупката, Валентин не е помагал. Пренесохме Митко, сложихме го в дупката. Заровихме го. След което си тръгнахме. Това е. Освен мен друг не е удрял Митко. Борислав стоеше в колата".

Бизюрев обясни още, че Валентин не е бил наясно защо отива да носи лопатите и че строителните отпадъци са сложени от близнаците:

"Обадиха ми се по телефона. Аз сутринта в петък имах уговорка да отида на море с приятели. Валентин ми звънна и ми каза, че вечерта по някое време ще отидат и ще сложат строителни отпадъци на мястото. Категорично не съм ги карал да го правят. Тръгнах си с Борислав от мястото, където заровихме Митко, а Валентин с неговата кола. Не помня къде да кирките и лопатите. Митко ме провокира, затова го е ударих".

Източник: Дарик